в мрежата

уроци за компютри мрежи и сигурност

Начало Мрежи и WEB Писания за мрежи Какво е мрежово маршрутизиране (Network Routing)

Какво е мрежово маршрутизиране (Network Routing)

Е-мейл
Оценка на читателите: / 86
Слаба статияОтлична статия 

Този текст представлява един преглед на основните принципи на мрежовото маршрутизиране, конфигурация на маршрутизатори, как работят маршрутизаторите, статични маршрути и транспортни таблици. Маршрутизирането е процес на определяне на маршрутите (пътищата) по които пакетите трябва да поемат през отделните подмрежи и мрежи до крайната им цел. Тази работа се извършва от маршрутизатора (router).

Маршрутизирането се състои от две отделни задачи.

1. Определяне на пътя за пакетите в мрежата и между мрежите.
2. Предаване на пакетите на базата на определените им маршрути.

Общо погледнато могат да се отличат два типа маршрутизиране.

Статично и динамично маршрутизиране

Маршрутизирането може да бъде извършено като ръчно се определи маршрута или пътя, който пакетите трябва да изминат, за да достигнат до крайната си цел. Това се нарича статично маршрутизиране.

Статичното маршрутизиране работи добре в малки мрежи, когато се използва статично маршрутизиране маршрутните таблици на всеки рутер трябва да бъдат обновявани ръчно всеки път когато има промяна в мрежовата конфигурация или топология. Маршрутизатора чиято транспортна таблица не се обновява регулярно не може да комуникира правилно с останалите маршрутизатори.

От друга страна в повечето мрежи маршрутизирането се осъществява посредством динамично маршрутизиране. При динамичното маршрутизиране, маршрутизиращи протоколи като RIP и OSPF създават и управляват транспортните таблици за всеки рутер. От практическа гледна точна динамичното маршрутизиране работи много по-добре от статичното.

Маршрутни (транспортни) таблици

Маршрутната таблица представлява набор от правила, представена в табличен вид и се използва за да определи маршрутите по които трябва да преминат пакетите с данни. Всички мрежови устройства, които имат IP функционалност като маршрутизаторите и комутаторите използват транспортни таблици. Тези таблици съхраняват информация и конфигурация за всеки маршрутизатор в IP мрежа. Маршрутната таблица съдържа информацията нужна за препредаването на пакета до неговата крайна цел.

Когато пакет бъде получен, мрежовите устройства сравняват информацията в пакета с тази в маршрутната таблица и след това определят най-краткия път за предаване на пакета до неговото местоназначение.

Всеки пакет съдържа информация за неговия източник и крайна цел, а маршрутната таблица съдържа следната информация:

  • Назначение: IP адресът на следващото местоназначение (следващ hop). Следващия hop е IP адреса до който се изпраща пакета.
  • Метрика: Тя определя разстоянието до всеки маршрут, така че да може да се избере най-ефективния.
  • Маршрути: Съдържа директно свързани подмрежи, индиректно свързани подмрежи които не са директно свързани към устройството, но до които може да се достигне през няколко hop-а.
  • Интерфейс: Изходния мрежов интерфейс, който устройството трябва да ползва за препращане на пакета до крайното му местоназначение.

Маршрутните таблици могат да бъдат управлявани ръчно от мрежовия администратор или динамично (автоматично). Таблиците за статичните мрежови устройства не се променят освен ако администратора им не ги промени. При динамичното маршрутизиране мрежовите устройства като рутери и суичове управляват транспортните таблици динамично като ползват маршрутизиращи протоколи като RIP и OSPF. При динамичното маршрутизиране, мрежовите устройзства "слушат" мрежата и засичат всякакти откази на мрежови устройства и натрупване на пакети.

Маршрутизирането и интернет

Маршрутизирането е метод при който данните намират своята цел от един компютър до следващия. В интернет има 3 основни етапа на маршрутизирането.

  1. Намиране на физическия адрес
  2. Определяне на междумрежовите шлюзове
  3. Цифрови и символни адреси

Намирането на физическия адрес е етап на интернет маршрутизирането и се използва когато компютър изпраща датаграма. Намирането на физическия адрес е нужно за капсулирането на IP датаграма то изисква локалния мрежов или физически адрес.

Ако компютър желае да предаде IP датаграм, той трябва да капсулира физическия адрес на получаващото мрежово устройство във фрейма. Този адрес може да бъде получен чрез таблица която посочва IP адресите със техните съответстващи физически адреси. Такава таблица може да бъде конфигурирана във файл, който може да се зарежда в паметта по време на зареждането на компютъра. Компютъра обикновенно използва протокола Address Resolution Protocol (ARP), който оперира динамично, за да поддържа таблицата на съответствията IP адрес към физически адрес.

Втория етап е необходим защото Интернет се състои от голям брой локални мрежи, които се свързват една друга чрез шлюзове (gateways). Тези шлюзове са познати като рутери, които имат физическа и логическа връзка с много мрежи.

Определянето на най-подходящия шлюз и порт към определен IP адрес се нарича маршрутизиране.

Третия етап включва превеждането на приятелски имена в цифров адрес (IP адрес). IP адресите са трудни за запомняне поради цифровата си форма на записване, но простите имена (домейн имена) са лесни за запомняне, например google.bg, abv.bg, vmrejata.info са по-лесни за запомняне в сравнение със IP адресите 209.85.129.147, 194.153.145.104, 89.252.241.24. DNS превежда домейн име в IP адрес и IP адреса в домейн име. Това превеждане от домейн към IP е задължително за осъществяване на комуникация в Интернет, защото комуникацията в интернет се осъществява посредством IP адреси.

Комуникация между маршрутизаторите

Интернет е мрежа от мрежи, той се състои от голям брой автономни системи, всяка от които се състои от маршрутизируеми домейни. Такива автономни системи са обикновенно изградени от големи компании или универсистети. В автономните системи, маршрутизаторите комуникират с останалите маршрутизатори използвайки най-добрия вътрешен маршрутизиращ протокол, още наричан вътрешен маршрутизиращ протокол. Автономните системи са свързани помежду си чрез шлюзове, те обменят информация посредством между домейнови транспортни протоколи, още наричани външни маршрутизиращи протоколи.

Протокола RIP (Routing Information Protocol) е най-често срещания вътрешен маршрутизиращ протокол заедно с по-новия протокол open shortest path first (OSPF). Предназначението на тези протоколи е да позволят на рутерите да обменят информация помежду си, за да може рутерите в автономните системи да имат синхронизирана и осъвременена информация помежду си.

Когато хост получи нова транспортна информация, в повечето случаи той не само обновява своята информация, но и изпраща информацията до останалите хостове за да могат те да се осъвременят също, така всичките тези промени се препредават по цялата мрежа.


 
Коментари (1)
Искам статия
1 Четвъртък, 14 Юни 2012 13:57
Диян Димитров
Искам статия за Линукс шейпъри или по-точно как се прави "от до". Ако може и за Windows.

Добавете коментар

Вашето име:
Заглавие:
Коментар:
  Кодът за потвърждение. Само малки символи без разстояния между тях.
Секретен код:

Поща

Не си логнат.

Ако това което четете тук ви харесва гласувайте за нас!
Ако това което четете тук ви харесва гласувайте за нас!

Кой е на линия

В момента има 59 посетителя в сайта