в мрежата

UNC представлява конвенция за именуване и идентифициране на мрежови ресурси. UNC името се състои от три части, име на сървър, споделено име и незадължителен път до файл, тези три части са комбинирани с помоща на обратни наклонени черти.

Например: \\server\share\file_path

Сървърната част от UNC името се отнася за имена поддържани от услуги за мрежово именуване, като DNS или WINS. Имената за споделените ресурси могат да бъдат дефинирани от сустемен администратор, а в някои случаи съществуват автоматично в операционната система на локалния компютър. Например в Windows 2000 и по-стари версии, вграденото име на споделен ресурс админ$ до главната директория на инсталацията на операционната система (обикнобенно C:\WINNT или c:\WINDOWS). (Имената на споделените ресурси в Windows по подразбиране завършват с $, но това не е задалжително за ръчно зададени имена на споделени ресурси.)

Ползвайки Windows Explorer или DOS команден режим, може да намери \\computer-name\admin$ UNC споделеното име и при наличие на нужните права, може отдалечено да влезе в директорията C:\WINNT или съответстващата и.

Човек също така може да се свърже към поддиректориите на admin$ като попърни незадалжителния трети елемент на UNC името. Например; \\computer-name\admin$\system32 e UNC името отговарящо на C:\WINNT\system32 на този компютър.

UNC означението е предимно използвано за намиране на мрежови ресурси в операционните системи Windows, но също така поддръжка на UNC има и в свързани технологии като Samba.