в мрежата

DNS превежда интернет домейн и хост имената в IP адреси, той автоматично конвертира имената на уеб сайтовете, които пишем в уеб браузъра си, в IP адресите на сърварите, които хостват тези сайтове.

DNS прилага разпределени база данни за да съхрани информация за имена и адреси за всички хостове в интернет. DNS приема, че IP адресите не се променят (са статично зададени а не динамично).

DNS базата данни се съхранява на йерархично подредени специални сървари. Когато клиенти като уеб браузарите изпращат заявки включващи интернет хост имена, софтуер наречен DNS resolver/разрешител (обикновенно вграден в мрежовата операционна система) първо се свързва с DNS сървър за да определи IP адресите на сървърите. Ако DNS сървър не съдържа необходимата карта, ще препрати заявката към друг DNS сървър в следващото по-високо ниво в йерархията. След потенциално няколко препращания съобщениета са преминали по цялата йерархия и IP адреса на зададения хост отива в DNS ресолвера, който приключва заявката.

DNS допълнително включва система за кеширане и вторични сървъри. Повечето мрежови операционни системи дават възможност за конфигуриране да главен, второстепенен и третостепенен DNS сървъри, всеки от които може да обслужва начални заявки от клиентите. Интернет доставчиците имат собствени DNS сървъри и ползват DHCP за автоматично конфигуриране на клиентските машини.

Ако се интересувате повече и не искате да се ограничавате само с едно определениe, и искате да научите повече прочетете:
Превеждане на имената
Подробна информация за Domain Name System (DNS)
Dynamic DNS